НАЀМАМ СЕ1, -аш се, несв.; наèма се, -еш се,
мин. св. наèх се, св., непрех. Заемам се да правя нещо, обикн. трудно или неприятно; нагърбвам се. Повествователят, който се е наел да рисува живота, няма право да премижава пред мрачните му страни. Ив. Вазов, Съч. IХ, 218. Влезлите имаха важни и надути лица, сякаш искаха да покажат, че те са се наели с една работа, която не е за всички. Й. Йовков, Ж 1945, 21. Появила се мечка стръвница, та изпояла момите по кладенците, бабите по огнищата, старците по механите, децата по улиците. Никой се не наел мечката да убие, селото от зло да отърве. Елин Пелин, ПР, 143. Сега,.., според както познавам онез места и кървавата история на тези места,.., аз се не наемам да мина през това място нощя сам. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 48.Виж повечеНАЀМАМ СЕ2, -аш се, несв.; наèма се, -еш се, мин. св. наèх се, св., непрех. Диал. Съвземам се, оправям се, заяквам, обикн. след боледуване; наемнувам2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.